Изготвил: инж. Теодор Георгиев

Редактори: проф. дгн Димитър Синьовски и инж.геолог Димка Синьовскa

                        Ръководител катедра               Уредник музей

 

 

 

 

 

МУЗЕЙ ПО „ГЕОЛОГИЯ И ПАЛЕОНТОЛОГИЯ”

Основите на музея по „Геология и палеонтология” са положени със създаването на Минно-геоложкия институт през 1953 г., но първите фосилни колекции са наследени от катедрата по Инженерна геология към бившата Политехника с образци още отпреди Втората световна война. В течение на пет десетилетия музейните колекции се обогатяват с материали от целия свят.

Официалното му откриване през 1961 г. е едно от най-знаменателните събития в историята на университета. Той бързо се превръща в един от най-големите специализирани музеи в страната, сравним с музея по „Палеонтология и исторична геология” на Софийския университет и Националния природо-научен музей. Основното предназначение на музейните колекции е да улесняват учебния процес на студентите, като им дават непосредствена нагледна представа за фосилите и скалите. Това е най-голямата и представителна зала за обучение по фундаменталните геоложки дисциплини и се посещава по време на лекции и упражнения от студенти от всички факултети на университета.

До сега уредници на музея са били инж. Верка Михайлова (1962-1984),  Вергиния Вучева (1984-87) маг.-инж. Таня Илиева (1987-98) и маг.-инж. Димка Синьовска (2000 до сега).

Образците от музейния фонд са групирани в три главни експозиционни колекции – „Палеонтология”, „Исторична геология” и „Геология на България”. Изложени са и по-малки колекции – „Обща геология”, „Структурна геология”, „Кватернерна геология”, дарителски и монографични колекции.

Палеонтоложката колекция е аранжирана по реда на изучаване на основните организмови групи. Във витрините са експонирани представителни образци, колекционирани от студенти и преподаватели по време на учебни практики, научно-изследователски проекти, експедиции и полеви екскурзии на национални и международни симпозиуми и уъркшопове.

Колекцията по „Исторична геология” включва представителни образци за еволюцията на земната кора и организмовия свят през геоложката история на Земята, илюстрирани с палеогеографски карти за разположението на континентите и океаните през Фанерозоя. В нея има образци от световно известни фациеси и формации, като например гранит „рапакиви” от Финландия, иридиевия слой на границата Креда-Терциер от континентални отложения в САЩ, редки фосили от Германия, Русия (Крим, Урал, Якутия), Великобритания, Алпите, Франция, Естония, Полша, Чехия, Австрия, Швеция, Финландия, Алжир, Либия, Атлантика, Близкия изток, Сахара, Корея, Хималаите, САЩ, Карибския басейн и др.

Колекцията по „Регионална геология” включва образци само от територията на България, представляваща един естествен геоложки музей, в който сa събрани скали от цялата история на Земята. В нея са изложени характерни скали и фосили, демонстриращи изключителното георазнообразие на страната, както и редки геоложки феномени с глобално значение, като иридиевия слой на границата Креда-Терциер от Мездра, Кладоруб, Козичино и нос Кочан, образци от световно известния фациес “ammonitico rosso”, конкреции с амонити от „Черната Юра” (Етрополска свита), джеспилити от Докамбрия и др. Експозиционните витрини са илюстрирани с цветни табла, отразяващи геоложкия строеж с подходящи графики и фотографии на характерни разрези и разкрития на литостратиграфските и хроностратиграфски единици в различни райони на страната.

Колекцията по „Обща геология” представя главните скалообразуващи минерали, основните генетични типове скали и техните структури и текстури.

Колекцията по „Структурна геология” съдържа образци, представящи деформационните текстури и структури на магмените, седиментните и метаморфните скали. Критериите за тектонски движения са илюстрирани с фрактури на срязване и скъсване, харниши с бразди на триене, катаклазити, тектонски глини и брекчи, стилолити, милонити и кулисни пукнатини. Представени са различни типове кливаж, дисхармонични и кинг-гънки, линейности на пресичане между първична слоесост и кливаж, интерференция между гънкови генерации, линеен и плоскостен паралелизъм, структури на течение в магмени скали и др.

В колекцията по „Кватернерна геология” са представени съвременни морски и континентални образувания, като евапорити от Мъртво море, бигор, сталактити, льос, сол от Поморийското езеро, морски и пустинен пясък, както и процеси на еолично изветряне и пустинен загар от Сахара.

Колекцията от декоративни скали включва най-използваните в строителството материали – различни видове варовик и мрамор, натечен калцит, пъстри брекчи, калкошисти, гранит, габро.

В музея се съхраняват и уникални монографични колекции от карбонска мегафлора на проф. Янаки Тенчов, юрски и кредни белемнити на проф. Мария Вергилова, палеогенски молюски на проф. Борис Страшимиров, терциерна флора на доц. Милорад Вацев, палеогенски скални образци на доц. Сава Джуранов, триаски, юрски и кредни образци от Радомирско на доц. Михаил Моев, палеогенски образци от Източните Родопи на инж. Верка Михайлова.

Богатството на музея по „Геология и палеонтология” се допълва от колекция от съвременни образци от района на Карибския басейн, дарена от инж.-геол. Иван Вълчанов, колекции от мезозойски и неозойски безгръбначни, дарени от природолюбителите Иван Кадиев и Георги Христов от гр. Плевен, образци от българските експедиции в Антарктида, съвременна и фосилна флора от Ангола на д-р Детелин Дачев, колекция от зъби и прешлени от кредни и палеогенски акули и влечуги от Мароко, дарена от министър Валентин Василев през 1999 г.

Музеят включва малка колекция, посветена на „Побитите камъни” – един от най-известните геоложки феномени на територията на България и обект с глобално геоконсервационно и геотуристическо значение, представяща характерния пустинен ландшафт на района с оригинален диворастящ кактус от Белослав и най-характерните фосили – нумулити, дисцкоциклини и остреи.

Обогатяването на музейните колекции се извършва непрекъснато от академичния състав на катедра „Геология и геоинформатика”, бивши и настоящи студенти. В хранилището на музея е предадена за съхранение и ползване уникална колекция от над 3000 образци от карбонска и пермска мегафлора на проф. Янаки Тенчов.

Музейните колекции, чийто облик е изграждан десетилетия наред от поколения преподаватели, студенти и дарители, е истинско богатство за Минно-геоложкия университет, което не може да се измери с финансови параметри. Неговата стойност се състои в неговата непреходна значимост, заключена в спомените на няколко поколения геолози, направили първите си крачки в света на геологията пред неговите витрини, където тепърва ще прохождат и бъдещите специалисти в областта на Науките за Земята.

Настоящата дейност на Музея се изразява и в разработване на колекции извън територията на университета. В полевата база на МГУ „Св. Иван Рилски” в с. Лютоброд е разработен филиал с над 300 експонирани образци от северната част на Искърския пролом. Понастоящем се разработва и музейна колекция за новия посетителски център в гр. Белоградчик, който ще представя геологията на района на многобройните посетители на Белоградчишките скали. След кампанията за „Чудесата на България” те се превърнаха в емблема на материалното наследство на страната. Категоричният вот на българския народ в полза на природните ценности пред културните и исторически забележителности показа, че създаването на нови митове и легенди за нашето историческо минало няма шанс пред непреходните природни красоти, наследени от майката природа. В чест на този успех Музеят по „Геология и палеонтология” създаде уникална геоложка колекция за новоразработения геопарк „Белоградчишки скали”, който скоро ще носи логото на ЮНЕСКО.